инфо казанлък - за Казанлък

Население

След последното преброяване данните показват, че населението в Община Казанлък е около 89 000, от които: 43 500 мъже и 45 500 жени. Гъстотата на населението е 140 човека/км2. В момента в гр. Казанлък живеят над 55 000 жители.
Климат

Климатът е преходно – континентален със средни януарски температури около 0 о С до + 1,5 о С и средни юлски температури + 21 о С. Намира се на средна надморска височина 350 м. Характерни за този район през пролетта са сравнително ранното, устойчиво задържане на температурите над 5оС (първата половина на март) и над 10оС (първата половина на април), но късните пролетни мразове са често явление. Лятото е умерено топло, а лятната сума на валежите – голяма, предимно през първата половина на лятото. През втората половина на лятото и началото на есента има продължителни засушавания. През есента средната температура над 5оС се задържа до втората половина на ноември, а над 10оС - до края на октомври. Зимата е по-мека, със сравнително малък брой дни със снежна покривка, по-малка дебелина на снега, ниски абсолютни минимални температури, сравнително по-малка сума на зимните валежи. Максимумът на валежите е през юни, а минимумът - през февруари и март. Преобладаващата посока на ветровете е от северозапад.
Релеф

Град Казанлък и региона се намират в западната част на Казанлъшката котловина. Почвите са разнообразни, като преобладаващ тип е канелено-горският, който е около 50% от площта и е особено подходящ за отглеждане на етерично-маслени и лекарствени култури. Казанлъшката котловина е образувана през четвъртичния период, при енергийното издигане на Стара планина и Средна гора и при потъването на подбалканските полета. За разломния характер на котловината свидетелстват топлите минерални извори при с. Овощник, гр. Павел Баня и с. Ягода. По своите морфоложки характеристики Казанлъшката долина се дели на три части. Западната част е най-широка и има доста нахълмена повърхнина поради многобройните наносни конуси, образувани от старопланинските реки. Надморската височина тук достига до 500 метра, а средната надморска височина е 350 м. Средната част е значително по-тясна и по-ниска. Източната част има по-сложна повърхнина.
Флора

Природата на този край е съчетала красотата и величието на Балкана с плодородието на долината на река Тунджа. Горите в Казанлъшко поле заемат около 30% от територията, а реките Тунджа и Енинска са богати на влаголюбиви горски видове - върба, топола и елша. Върху по-сухите места се наблюдават различни дървета – дъб, полски бряст и др. В гр.Казанлък има 4 големи парка с над 30 вида дървета и храсти. Хълмът Тюлбето в по-голямата си част е зает от красиви гори, а в източната част преобладава борът.
Фауна

По високите части на Стара планина се срещат сърна, благороден елен, дива свиня, дива котка, лисица, златка, мечка, дневни и нощни хищни птици, както и различни земноводни и влечуги. В равнинните части на казанлъшката долина се срещат полска чучулига, полска и сива врана, таралеж, къртица, див заек и много други. Реките и язовир “Копринка” са богати на различни видове риба – шаран, кефал, червеноперка, сом и др.
Защитени територии

В района на Казанлък има 2 резервата и 5 защитени местности, множество удивителни творения на природата и вековни гори. Долината се намира в периферията на най – големия и изключителен с красотата си резерват в Стара планина – “Джендема”, включен в Национален парк “Централен Балкан”. Границите на парка стигат почти до Казанлък на запад и градът попада в проект “Натура 2000”.
Праистория и Античност

Казанлъшката долина е привлякла човека да се засели тук още през новокаменната епоха (VІ – V хилядолетие пр. н. е. ). През каменно-бронзовата и бронзовата епохи животът в селищата продължил. Следващите обитатели на Долината са траките. През тракийската епоха културното развитие в района продължава. Многобройните могили (над 1500) и откритите останки от тракийски селища дават основание на учените да твърдят, че долината е била гъсто населена. Най-ранният некропол от раннотракийската култура е открит край с. Долно Сахране. Градът на могъщият тракийски владетел Севт ІІІ – Севтополис е разкрит на около 10 км. от Казанлък при строежа на язовир “Копринка”. Особен интерес от находките в града представлява мраморна плоча, клетвен договор между лица от тракийски и македонски произход. Това е първият официален документ на тракийски владетел, открит в България.
Римска култура

Многобройни са артефактите и от Римският период в Долината. От тогава датират и първите сведения, че в района се отглеждат рози. В своя трактат “Естествена история” Плиний Млади описва над 20 сорта. Той дава названия на някои от тях като описва и географският им произход и на един от сортовете дава името Тракийска роза. На една от тракийските монети също има гравирана роза. В последно време германски учени доказаха, че за жертвоприношенията си траките, още от времето на Орфей, са ползвали и розово масло! Това са неоспорими доказателства за “розовата традиция” в казанлъшко.
Късна Античност, Средновековие и Второ българско царство

След сключеният 30-годишен договор между хан Омуртаг и Византия през 815 г. казанлъшкият край влиза в границите на Първата Българска държава. Един от центровете на Втората българска държава е бил тогавашният град Кърне (днешното с. Крън). На това място местният деспот Елтимир се е опитал да създаде независим феод след царуването на Асеневци.
Османско владичество и Възраждане

Около 1370 г. османските турци завладяват района на Казанлък. Започва развитие на занаяти като калпакчийство, кожухарство и др. По–късно възниква Новенската махала, в която се заселват българи - бежанци от Копривщица, Калофер, Карлово и други подбалкански градове, и Средногорието. През епохата на Възраждането в Казанлък има над 50 занаята, а първата половина на ХІХ в. майсторите, калфите и чираците са над 2400. Особено развити заради розопроизводството са медникарството, тенекеджийството и бъчварството. Развива се и образованието. Открити са първите килийни училища в региона и първото взаимно училище, свързано с името на Неофит Рилски - виден български просветител по време на османското владичество. Първото читалище - уникална българска културна институция - е създадено през 1860г., а читалище “Искра” се създава през 1873.
Развитие на Казанлък след освобождението на България от Османско владичество

Днес Казанлък е съвременен български град с добре развита индустрия: машиностроене, текстил, розопроизводство и розопреработване, хранително-вкусова промишленост, парфюмерийно производство, туристическа индустрия и услуги.
Етнография

Основен поминък в Казанлъшкия регион били скотовъдството и земеделието, извършвани по примитивен начин. Домакинствата произвеждали и изработвали всичко необходимо за прехраната и облеклото на своите членове – платовете, дрехите, съдовете, мебелите. Специализацията на труда – занаятите - грънчарството, дърводелството, железарството, кожарството, се появили и развили по-късно и също били свързани с непосредствените нужди на ежедневието. Облеклото, домашното обзавеждане и оръдията на труда, освен практическо предназначение, носят усет за хармония и красота, който буди възхищение и днес. В късното Средновековие и през Възраждането градският бит започнал все повече да се различава от селския. Казанлък занаятите, и най-вече тези, свързани със спецификата на промишлеността на региона, най-важната от които розопроизводството, преживяват разцвет – абаджийство, гайтанджийство, папукчийство, ковачество, казанджийство, стъкларство… Организират се седмични пазари, събори и панаири, които “сверяват часовника” на местните производители и стимулират взаимоотношенията с други региони. Развиват се занаятчийските сдружения. Появяват се първите машини и манифактурата. Откриват се първите фабрики, расте броят на наемните работници. Облеклото и предметите на бита се променят. Навлиза европейският начин на живот. Ала битът не е само труд и материални постижения – той е радост от произведеното, надежда за бъдещето, разочарование и вяра, радост и скръб. А от тях се раждат обреди и вярвания, традиции и обичаи, легенди и приказки, песни и танци.

Според една от легендите...
Армията на османските турци, водена от * Саръджа паша успяла да премине през старопланинските проходи. Установила се на мястото на днешният квартал “Кулата”, под хълма ** Тюлбето. Но пашата знаел, че още не е победител. Той укрепил лагера си и започнал зорко да наблюдава мястото, откъдето дошъл – проходите. Край хилядната армия започнали да идват пътуващи търговци. Построили около лагера своите сергии, палатки и малки постройки и постепенно заживели на това място. Към тях по-късно се присъединили и жителите на опустошената от турците Елтимирова крепост, чиито останки около с. Крън и днес напомнят за тези бурни времена. Известният историк Константин Иречек твърди, че според преданието градът е образуван от съществували близо едно до друго селища. Много бързо новосъздаденият град придобил облик на значително селище в Долината.
Според едно предание султан Мурад І посетил неговият военен стан. Жителите излезли да го посрещнат. Преобладавали жени и деца, облечени с бели дрехи. Красивата природа и облечените в бяло посрещачи предизвикали възхищението на султана и той възкликнал: “Акче Къзълар”. В превод това означава: “Хубаво място, където живеят красиви жени и деца”. Под това име градът се среща в редица по-късни турски документи. Почти е сигурно, че това предание има реална основа. Султан Мурад І на три пъти минава през Стара планина и е логично при някой от походите си да е посетил селището, където и до днес живеят гражданите на Казанлък.
Някои автори твърдят, че името на града идва от думата казан, понеже географското му разположение наподобява този съд. Но преобладава мнението, че по-приемлива е първата версия, основана на преданието.

Източник: www.kazanlak.bg

За Казанлък